Околността

Местността около селото е постлана с ливади и за разлика от останалите селища в Родопите тук няма много дървета. Ягодина е разположена върху плато, в подножието на връх Ушите.
Селото се свързва най-вече с едноименната Ягодинска пещера, намираща се на 3 км. югозападно от него.Друга забележителност в околността е Дяволския мост, интересно и красиво образувание. Това е скален мост, дълъг 8-10м, с дебелина 2-3 м и височина 30м. Скалите, на които се опира са отвесни. Предание, че само дявол може да мине по него дава името му. Наблизо е и водопадът Пръскалото.

Буйновско ждело

Ждрелото е разположено от двете страни наБуйновска река , приток на р. Въча. Скоро след разклона при с. Тешел скалите се стесняват над Буйновска река, формирайки величествено ждрело.
Отвесните скали са толкова близо, че оставят впечатление, че може да прескочите отсреща. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население “Вълчия скок”. Жителите на село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971г.

Ягодинска пещера

Част от Буйновското ждрело е една от най-красивите български пещери – Ягодинската пещера. Тя е бисер в короната на неповторимата родопска красота. Известна е още като “Имамова дупка”. Намира се до Буйновска река, на 3 км от с.Ягодина в Родопите и е част от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, пететажна, лабиринтна и пропастна. Пътека минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери, “леопардовата” кожа, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, други носят имената: Слона, Крокодила. Интересно е да се види и т.н. “Новогодишна зала” с украсената елха. Най-горният етаж на пещерата е бил добре познат на древните енеолитни обитатели (14-13 х. пр.н.е.), чиито следи са открити до 30 метровата пропаст. Ако желаете можете да посетите енеолитните жилища, намиращи се на десетина минути от изкуствения изход. До пещерата може да се стигне и по туристически пътеки, най-известната от които идва от с.Триград(2ч. и 30мин.).